|
|
Институт за българска протестантска история
|
Защото историята трябва да бъде разказвана ... |
|
| |
Българки мисионерки
Жени - мисонерки! При това - българки! Какво е това? Нали мисионерството по начало е мъжка работа? И, като казваме „мисионерки”, нали обикновено разбираме „съпругите на мисионерите”? Рядко са жените - същински мисионерки. Затова странно звучи и изразът „женски мисионерски дружества”. Надали са много и хората, които знаят, че в България е имало женски мисионерски съюз. Кратки сведения за него намираме във „Вестители на истината” на стр.135 и следващи. Там научаваме, че женско мисионерско дружество е създадено за пръв път в България в Пловдив през 1922 г. от съпругата на пастор Иван Сечанов - Йорданка Сечанова. Иска ми се да дам някои подробности за дейността на този съюз от 1935 до1949 г., за която разполагам с данни.
Писма от България: 1920 (Част 2)
Следващото писмо писано от Иван Воронаев съхранено в архивите на Асамблеи на Бога за съжаление не е цяло. Не е ясно дали то не е запазено в цялостен вид умишлено или по-друга причина, но в интерес на истината това е единственото писмо в кореспонденцията на Воронаев, достигнала до наши дни, което не е запазено в цялостен вид. Въпреки това текстът му е от изключителна важност описвайки
Писма от България: 1920 (Част 1)
През 1919 г. като баптистки пастор в Ню Йорк Иван Воронаев приема петдесятното кръщение и заедно с църквата си напуска баптистката деноминация. Веднага след това Воронаев започва да търси връзки с петдесятни общества и в кратък срок успява да осъществи партньорство с Асамблеи на Бога. В началото на кореспонденцията си с тях Воронаев се интересува дали има петдесятни църкви и мисионери в Русия. Той дава свидетелство за своето духовно кръщение, като го свързва с призванието да се завърне и проповядва в родината си. Воронаев получава почти моментален отговор на писмото си. В него той е насочен към преп. Дж. Росеуел Флауър, завеждащ мисионерския отдел на Асамблеи на Бога.
Писма от България: 1919
Публикациите на кореспонденцията на първите петдесятни мисионери в България намираме в периодичните издания на Асамблеи на Бога Confidence (Увереност), Pentecostal Evangel (Евангелски благовестител) и Later Rain Evangel (Благовестител на късния дъжд). По-голямата част от ръкописите са каталогизирани в архивите на деноминацията, където се съхраняват като лична кореспонденция и остават непубликувани до днес. Именно сред тези документи откриваме първото писмо на един от мисионерите за България, Иван Воронаев, който осъществява връзка с Асамблеи на Бога в Спрингфилд, Мисури.
Писма от България
Настоящата поредица има за цел да представи писма от България, изпратени от ранните мисионери на евангелските петдесятни Асамблеи на Бога - Воронаев, Шмид и Николов. Тези писма съдържат първите лъчи от зората на българското петдесятно движение. Те са публикувани преди почти век в различни периодични издания на Асамблеи на Бога: Confidence (Увереност), Pentecostal Evangel (Евангелски благовестител) и Later Rain Evangel (Благовестител на късния дъжд). След печатното им издаване писмата са каталогизирани в деноминационния архив, където са съхранявани до днес. Публикува се на български език за първи път, с надеждата, да мотивират интерес към едно дългоочаквано научнообосновано изследване на протестантството в България. Защото историята трябва да бъде разказвана ...
|
|
|
